Кои са белезите в поведението на детето аутист?
Аутизмът е състояние, което е свързано с развитието на мозъка, което влияе върху поведението – начина по който тези хора възприемат света и начина им да се социализират. Често тези хора изпитват трудности да разбират другите и да общуват или да създават приятелства. В поведението им се наблюдават повтарящите се образци – лесна раздразнимост и гняв, плач, агресия – вербална и физическа, неспособност да изпълнят инструкция или неконтролируем смях, отключен от незначително събитие. Често те имат обсесия към определен вид предмети или животни – влакче, динозаври, колички. Друг белег на аутизъм е начинът на хранене и храните, които са предпочитани от тези деца - често любимата им храна е въглехидратна - ще ги видите основно да ядат хляб и бисквити. Понякога вида на определена храна може да ги накара да обърнат чинията или да ги накара да изпаднат в истерия или да започнат да плачат. Деца, които са с тежък аутизъм обикновено ядат с пръсти и така избират храната, която да сложат в устата си.
Аутизъм е разстройство в поведението, а съвременната наука говори за спектър на аутизма, който може да варира между тежък (често той е силно разпознаваем – децата не развиват говорната си способност и са с ниска интелигентност, понякога се отличават с липса на зрителен контакт), хипофункциониращ (с неразвита говорна способност, но визуално умеещи да разпозават и четат по картинки) и хиперфункциониращи (имат много добре развити говорни умения и показват добра или вискока интелигентност, но са с висока сензитивност към миризми, шум и развита тактилност- силна сензитивност при допир и често неспособност да изразяват чувствата си или да говорят за тях).
Други белези на аутизма в поведението, независимо от спектъра може да бъдат – самовглъбеност с тенденции да игнорират останалите, неправилна реч или повтаряне на това, което друг е казал или е чул при гледане на филмче – заучени фрази като робот, ритуални движения като пляскане с ръце, за да изрази радост, люлеене и невъзможност да седи мирно – свръхактивност и повтарящи се движения, силно крещене или издаване на звуци като жужене.
Как да работим в училище с хиперфункциониращи аутисти?
Тези деца трудно се разпознават като аутисти, защото са с добре развити говорни умения и често се отличават с някакъв талант като – творчески умения - рисуват по-добре от връстниците си, логичен ум – изключителни математици със склонност бързо да смятат на ум сложни задачи, отлична памет и интереси в областта на науката, астрономията, математиката. От друга страна те не умеят да разбират абстрактни изрази като метафори и идиоми, като ги възприемат буквално. Обикновено тези деца се самовглъбяват в определена сфера или дейност и разсейването им от това занимание може да доведе до нервен срив – силно емоционално избухване и тотална неспособност за овладяване на емоциите. Родителите на тези деца, особено ако не са ги разпознали като аутисти, ще ви кажат че те са такива – лесно избухват и не умеят да контролират емоциите си.
Много често те могат да избухнат без причина и да излязат от равновесие без определена логична причина, което често се дължи на претоварване на сетивата им, които обикновено са хиперчувствителни , например ако в стаята е много шумно. Понякога това избухване може да бъде предизвикано от неправилно разчитане на нечия емоция (някой се смее на нещо), но мозъка на детето аутист разчита това като насочен към него смях. Много вероятно е промяна на ежедневната им програма или рутина също да отключи такъв вид поведение.
Работата на учителя, ако в класа има дете с хиперфунциониращ аутизъм е нелека, защото неговото поведение не може да се предскаже, а много често има много фактори, които са независещи от учителя, които да отключат избухването на детето и неговото емоционално разбалансиране.
Как се постъпва в такава ситуация?
На първо място учителят е добре да запознат с основните симптоми и белези в поведението на детето аутист, за да реагира адекватно, когато това дисбалансирано поведение се появи.
Състоянието на дисбаланс за тези деца е крайно мъчително и в това си състояние те са напълно безпомощни, въпреки че крещенето и желанието им да избутат всяко нещо и всеки от пътя им за нас изглежда заплашително, агресивно и грубо. Истината е, че поради претоварване на сензорите мозъкът на аутиста не умее да контролира емоцията и затова този човек изглежда изведен извън равновесие.
В този момент тези деца ще викат истерично и ще търсят безопасно място за себе си, което да им помогне да си върнат баланса, затова на това дете със спокоен глас трябва да се даде кратка и ясна инструкция къде да отиде, за да се успокои. Това може да бъде на последния чин или в някой ъгъл на стаята, където детето ще бъде далеч от погледите на другите деца. Най-перфектният вариант ще бъде, ако има близка тиха стая, където детето да знае, че може да отиде, когато е дисбалансирано.
В състоянието си на дисбаланс детето не е способно да контролира действията си, затова ако решите да се приближите или да се опитате да го хванете за ръка, за да го успокоите това само ще предизвика още по-силна емоция и ще влоши нещата. Кратки инструкции със тих, спокоен глас – Отиди на последния чин и седни - от разстояние са напътствията, от които това дете има нужда. След минута отидете до чина и попитайте детето спокойно дали иска да пие вода или иска да отиде до тоалетната. Това ще даде знак на детето, че искате то да е добре.
Ако вече сте били свидетел на такова поведение у конкретно дете е добре, когато то е в нормалното си състояние на другия ден да проведете разговор, който да включва само въпроси, с които то да отговори с „да” или „не” без да се поставя детето в ситуация да обяснява защо е постъпило така, тъй като то самото не може да отговори на този въпрос. Например: „Помниш ли какво направи вчера?”; Да седнеш на последния чин помогна ли ти да се успокоиш?; Сега по-добре ли се чувстваш? Искаш ли другия път ако стане така да седнеш пак там?
В 90% от случаите децата няма да имат спомен от това си състояние, защото мозъкът им така работи. И те няма да излъжат, ако кажат че не помнят какво е станало вчера.
Това трябва да бъде разговора с дете аутист, тъй като те не умеят да говорят за емоциите си по-често или могат да ги дефинират с –добре съм-; -ядосан съм-. Ако използвате висок тон и изглеждате агресивни или използвате сарказъм, мозъкът на детето аутист разчита това като заплаха и то може и да ви нападне, да хвърли нещо по вас или да отвърне със същото, затова е важно в тези моменти те да усещат, че искат да им помогнете и че могат да ви се доверят.
Разбира се, ако познавате детето добре и следите поведението му, когато е в часа ви ще забележите някои сигнали, които предхождат такова агресивно поведение – например силна липса на концентрация, детето говори високо и изглежда раздразнено или изглежда така при влизането си час. За да предотвратите по-сериозното му избухване е добре да го помолите да се изолира – като седне на последния чин или в ъгъла преди да е станало късно. Като отново в инструкцията ви не трябва да има сарказъм и тя трябва да е кратка. ‘Мисля, че ще е добре да отидеш на последния чин и да почетеш малко книга и когато си готов да слушаш се върни на мястото си’.
Не се опитвайте да изискате от детето в този момент да си свърши задачата, тъй като то не е в състояние и ако го направите това ще предизвика изваждането им от равновесие. По-добре е да кажете, че ще му помогнете, когато е готов или че това ще му бъде домашното.
Грешката, която учителите допускат е, че те не разбират, че въпреки че детето разбира материала, взема участие в учебния процес и е с добра интелигентност, дори завидна, тези деца са различни и мозъкът им работи по-друг начин, различен от мозъка на нормално развиващо се дете. Неотчитането на аутистичния им спектър може да постави учителя в много трудна ситуация, ако се отнася с тези деца като с нормални.
Успешно се овладява дете с аутизъм, ако то има стриктна програма и знае точно какво следва. Визуални таблици като Сега (дискутираме) и После (правим упражнение) им помагат лесно да се ориентират в ситуацията и да се фокусира вниманието им.
Добре е предвид индивидуалното поведение, детето да има своя таблица с цели, които да изпълнява през деня за всеки конкретен час и в края на часа учителят да извърши мониторинг на поведението заедно с детето.
Например, ако сте забелязали, че детето използва груби думи понякога и обижда другите деца или ги бута или често в час ви казва, че не иска да решава задачи. Това може да бъде включено в тази таблица на поведението по дни и учебни часове. Разбира се целите не трябва да са повече от пет. Виж примерната таблица:
понеделник Математика Български Физическо
Да правя дадените
упражненията да не да
Да не използвам
ръцете си,
за да бутам другите да да не
Да използвам
само прилични
думи, когато
говоря със
съучениците си
и с учителите да не не
Как се чувстваш? добре не съм добре ядосан
Добре е на такива деца да се дават почивки, ако си личи че са прекалено разбалансирани, тъй като предвид как мозъкът им функционира те често са претоварени емоционално и сензитивно, в сравнение с нормалните деца. Добре е да се ‘сключи сделка’ с тези деца и да бъдат награждавани, ако са следвали всички инструкции и са получили ‘да’ в таблицата си. Така те визуално възприемат какво трябва да правят и какво не. Когато поведението на детето се наблюдава мозъкът му разбира, че то е важно, желано и обичано, а това му помага лесно да се справя с емоционалната си нестабилност. Похвалата, че е направило нещо както трябва също стимулира позитивното поведение. По този начин се намаляват и нивата му на стрес и вероятността за избухванията е по-малка.
Таблиците на поведението, както и дневник, в който се описват конкретни ситуации с дати как и защо детето е избухнало (например: Днес 12.12.20 К. влезе в час и изглеждаше доста разсеян след което започна да жужи и да си играе с химикала, като започна да го пързаля по чина. Когато му направих забележка, че не внимава той започна да вика, че този час е скучен и не го интересува урока. Помолих го да не пречи на другите, които искат да слушат и му казах да отиде на последния чин и да почете и когато е готов да слуша да си седне на мястото. Напомних му, че ще му помогна със задачите, ако има нужда. Той седна на последния час и почете книга после се върна на мястото си и си направи упражненията. )
Такива записки ще помогнат на учителя, на училището и на родителите да овладяват това дете. Огромна част от родителите виждат, че детето им е различно и се държи не като другите, но тъй като за тях това също причинява неудобство и притеснение, често поради собственото им незнание какво става или защо детето се държи така, те често не признават или крият, че имат проблем.
Ако сте идентифицирали, че дадено дете от класа ви е със симптоми на аутизъм, не коментирайте това директно с родителите. Преди да пристъпите към това пригответе солидни записки със ситуации, в които детето е избухвало или ситуации, в които е нарушавало реда в часа. Обсъдете първо ситуацията с директора и училищния психолог, ако има такъв и тогава извикайте на среща родителите на детето, за да обсъдите проблема и да се реши как може да се помогне. Тези деца не е нужно да бъдат преместени в специални училища, ако поведението им не е агресивно, т.е да нараняват други деца или себе си, но тяхното поведение трябва да бъде следено и с тях също трябва да работи психолог.
Деца, които проявяват симптоми на аутизъм и не демонстрират интелектуален капацитет и са със забавено речево развитие и изостанала моторика би следвало да се насочат към специални учебни заведения, които работят с деца с тежък аутизъм и с хипофункциониращ спектър на аутизъм.
Автор: Галина Георгиева
Comments