Структури на Кейгън: как да учим и преподаваме кооперативно
Автор: Галина Георгиева
Каква е ползата от кооперативното учене и кое го прави по-ползотворно за всички от конвенционалното учене? Как този подход променя организацията на класа и урока и ги прави по ефективни за всички?
Традиционните структури на уроците срещу Кооперативните структури
Нека си представим класната стая, в която имаме учител, който стои пред дъската и дава инструкции на учениците. Урокът се състои в еднопосочна комуникация, в която учителят преподава урока и включва кратка сесия с въпроси, в която обикновено вземат участие най-уверените ученици или учителят избира кой ще отговори на въпросите му. Накрая, учителят задава задание за целия клас, който всеки изпълнява самостоятелно. Сега да се замислим каква атмосфера създава подобен тип урок? Отговорът е прост, еднопосочна комуникация, в която учителят еднолично е в ролята на комуникатор- говорещ, а учениците в ролята на слушащи. Такъв тип комуникация рядко създава благоприятни условия за занимателни занимания, в които всеки индивид се чувства въвлечен да взема дейно участие, а по-често неуверените ученици губят интерес и целенасочено не участват в урока дори и в ролята на слушащи. Така урокът бива провален, защото не съдържа най-главното, интеракция, т.е. взаимодействие между всички участващи в комуникативния процес.
Кооперативното учене предлага именно това, комуникация, в която всеки има своя роля и е активен участник в комуникативния процес на урока. Много учители, включително и аз, вярват, че стратегиите на кооперативното учене предлага кооперация и комуникация, които да въвлекат всеки ученик в урока и да създаде интерес, както и да изгради увереност у всеки. Кооперативното учене е подходящо за всички възрастови групи, както и за различен брой ученици.
На първо място кооперативното учене разчупва традиционната организация на класа и урокът протича така, че учениците работят в групи, по двойки или като малка група. Под това не се разбира хаотична комуникация между участниците, а се има предвид спазване на ясни правила и следване на инструкции за това как работят групите, за да може да се създаде ефективна комуникативна среда, в която всеки участник е активен и има своя роля.
Как би протекъл един урок, в който са включени стратегии на кооперативно учене?
Учителят, който владее техниките ще пропусне частта от урока, в която ще ‘преподава’ урока, а ще разпредели класа на групи, като всяка група ще има определена задача. Например, ако тема на урока е пунктоацията. Учителят може да раздаде задания на всяка група, в която по двойки учениците решават каква пунктоация е нужна да се използва за конкретното изречение или текст. Учениците в групата се редуват да отговарят на въпросите. Тази техника в Кейган стратегиите се нарича „Двойка треньори”, тук двамата партньори имат ясна роля и задачата не може да бъде завършена, ако единият не участва. В тази стратегия ролята на комуникацията е много важна, тъй като двамата трябва да вземат участие и да изговорят изпълнението на задачата. Т.е задачата не би била изпълнена, ако само единият участва. Вижда се директната връзка между участниците, комуникацията и въвличането им в изпълнението на задачата.
Сега да се върнем на традиционния урок, където учителят избира кой да отговори на въпросите му, останалите ученици мълчат и слушат. Ясно е, че броят на учениците вземащи участие е значително малък, докато при кооперативното учене половината клас отговаря на въпроси, като използва езика, за да изкомуникира поставената задача, а другата половина активно слуша или с други думи се създава среда, в която се декодира задание и се изговаря в същото време от повече ученици. Така урокът е занимателен за всички и насърчава всички да изговорят заданието.
В статията са използвани материали от уебсайта на д-р Спенсър Кейгън.
Comments