автор Галина Георгиева
5 съвета за учители
Разговорът с родители не винаги е най-приятният за учителите, особено когато трябва да обсъдим проблем, свързан с поведението или успеха на учениците. Общуването с родителите, обаче е част от работата на учителя независимо колко предизвикателен или обтегнат може да бъде разговора или срещата с тях. Учителят трябва да подходи професионално независимо от това. Тези пет стратегии ще ви помогнат да общувате по-уверено и свободно с ‘трудни’ родители, така че да се избегне конфронтация.
1. Запазете спокойствие и се поставете на мястото на родителя
Когато се срещаме с по-емоционални, дори агресивни родители е добре да се запази добрия и спокойния тон на разговора. Препоръчително е да изглеждаме спокойни и сериозни, когато започваме такъв труден разговор. Често родителите са по-афектирани от вас (учителя), от ситуация в която е въвлечено или участва детето им. Никой родител не е доволен да чуе забележка или упрек относно тяхното дете. Затова и тона и емоциите им винаги ще доминират при разговора с вас. Често те приемат негативните коментари лично, а това още повече нажежава атмосферата на разговора. Професионализмът на учителя се изразява в това да води такива емоционални разговори спокойно, без да приема лично ситуацията. От друга страна равния тон лесно тушира агресията и излишната емоция. Добре е да се има предвид, че ролята ви на учител не позволява тона на разговора да преминава границите на приличието и да се стига до кавги. Спокойното и активно изслушване на родителските доводи ще ви помогне по-лесно да изложите аргументирано вашите доводи и да се вземе отношение към проблема, както и да се разреши бързо и безболезнено.
2. Изградете добри и позитивни отношения с родителите в началото на учебната година
Изграждането на позитивни отношения с родителите в началото на учебната година ще създаде добра връзка между вас, в която родителят ще знае, че той е активен участник във възпитанието и обучението на своето дете. Учителят, който използва първите си срещи с родителите да им се представи и да се запознае официално с тях като ги окуражи с позитивни коментари за тяхното дете в началото, ще предотврати бъдещи конфронтации в случаите, когато дете им ще прояви буйния си нрав или характер. Първо влезте в контакт с родителя, за да им съобщите нещо добро за тяхното дете или техен успех. Например, „Георги днес много внимава в час и си реши всички задачи сам.” Или „Катя днес взе участие в час”. Малката похвала или добрият отзив ще предразположат родителя и ще му създадете представа, че сте учител, който го е грижа и че има добро отношение към малките успехи на детето му. Така следващия път, когато ги срещнете, но трябва да ги информирате за нежелано поведение на детето им ще бъде по-лесно, тъй като родителят вече ще си е изградил добра представа за вас като човек и учител, а и сте спечелили тяхното доверие. Не забравяйте, че никой не иска да чува само забележки или упреци. Ако първият ви контакт с родителя е, за да им съобщите колко лошо се е държало детето им през деня, очаквайте същата негативна реакция от тяхна страна в дългосрочен план. В крайна сметка тяхната негативна реакция ще афектира и вас в дългосрочен план, а вероятно и ще ви създаде образ на ‘лош’ учител, който само се оплаква от децата им. Далече сме от времето, когато родителите ‘слушаха’ колко лош ученик е детето им, а и делегираните бюджети на училищата поставят в центъра детето и грижата за него. Едва ли някой учител ще иска да му излезе име на ‘лош’ учител, който само крещи по децата и ги хули.
3. Покажете, че ви е грижа за успехите и проблемите на всяко дете
Добрият учител показва грижа към всяко дете, като познава нуждите и характера му. Лесно се печели доверието на родителите, когато демонстрирате пред тях, че познавате тяхната същност – характер, навици, нужди. Избягвайте да коментирате успехите или проблемите на отделно дете пред всички родители. Това не ви представя в добра светлина пред родителите, напротив. Никой родител не би се почувствал добре, ако коментирате лошите постъпки на детето му пред всички останали, а и това не е редно, тъй като е конфиденциална информация, която би следвало да се обсъжда на лична среща с родителите на детето. Ако говорите за успехи или проблеми пред всички родители, говорете общо за целия клас без да съобщавате конкретни имена. Стратегията само да хвалите едни и същи деца и само да критикувате други, ще ви създаде лош образ сред определен кръг родители, а това не помага на работата ви, по скоро създава предпоставка за повече проблеми за вас.
4. Покажете авторитета си на учител уверено
Демонстрирайте авторитет без да сте авторитарни. Разговаряйте с родителите уверено, като ги гледате в очите и слушате активно това, което казват. Изправената стойка на тялото с ръцете долу към тялото показва уважение и желание за разговор, също създава усещане, че се интересувате от това, което казват. Имайте предвид, че позата, походката, погледа и тона на гласа или езика на тялото ни, говорят много за това какво мислим и чувстваме и влияят несъзнателно при формирането на мнение на другия за нас. Избягвайте да кръстосвате ръце или да ги държите на кръста, когато водите разговор с родителите, особено когато водите тежък разговор относно неприемливо поведение.
5. Контролирайте тона на гласа си
Равният и спокоен тон при водене на разговори с ‘трудни’ родители, които често могат да бъдат и агресивни тушира напрежението и сваля градуса на емоцията. „Победител” в словесната битка е винаги този, който казва най-малко, но има силни доводи. Не провеждайте среща и не водете разговор с родител за проблемното поведение на детето му преди да сте се подготвили или още първия път, когато такова поведение се появи. Наблюдавайте поведението на ученика известно време и си водете записки за ситуациите, в които се проявява такова поведение. Воденето на дневник, в който се описва по час и дата какво, как, с кого, къде се е случило нещо ще ви помогне при ‘тежък’ разговор с родителя, както и с директора, дори и ако се стигне в ситуация, в която ще бъдат въвлечени и органите на реда. По този начин вие застраховате себе си и си вършите работата професионално. Освен това, когато застанете пред родителя с конкретни примери по дни кога, какво и как се случило, родителите по-лесно ще приемат факта, че детето им има проблем, който трябва да се разреши, респективно и те имат проблем, който трябва да се разреши. По този начин избягвате и евентуалните обвинения срещу вас, че може би имате лично отношение към конкретния ученик.
Comments